Суровините в Древен Египет
Занаятчийската активност на античните египтяни била доста разнообразна. В някои браншове на тази област египтяните за хилядолетното битие на своята страна достигнали извънредно високо равнище.
Недрата на Древен Египет били доста богати на потребни изкопаеми – изключително спрямо, да вземем за пример, не по-малко античната цивилизация на прилежаща Месопотамия. Залежите от строителни камъни били изобилни – основно пясъчник. Кариерите, където го добивали, са открити от археолозите във всички елементи на страната, изключително на юг, в Горен Египет.
Друг главен запас била дървесината. Основните дървесни типове, които растели в Египет, били акация и тамариск – твърда дървесина, употребена във всички области на стопанската система. Селяните произвеждали от акация примитивни селскостопански принадлежности, които се употребявали съвсем до края на античната египетска страна. Местните дървета отивали за потребностите на корабостроенето, употребявали се в жилищното и храмовото строителство. Освен това, египтяните употребявали дървесина за домашни потребности. От нея били изработвани мебелите както в домовете на елементарните хора и велможите, по този начин и в дворците на фараоните. Дървените статуи в Древен Египет били публикувани съвсем колкото каменните.
Сред суровинните запаси особено място заемала тръстиката, която растяла в обилие по долината на Нил. Специално би трябвало да се спомене папирусът – тип камъш, публикуван в блатистите земи около крайбрежията на реките. Египтяните употребявали папируса, с цел да вършат самобитна хартия, която, както посочило времето, била задоволително здрава, с цел да преживее хилядолетията и да доближи до наши дни.
Ленът, една от най-старите аграрни култури, отглеждани от античните египтяни, бил в основата на тяхното тъкачно изкуство, като изпреварил доста вълната.
От най-древни времена египтяните добивали мед в богатите залежи на Синайския полуостров. Този метал бил главната суровина за производството на принадлежности. Неговото значение за икономическия живот на античен Египет било голямо.
Друг метал, добре прочут на египтяните от антични времена, било златото. Добивали го в дребни количества от рудниците в източните околности на страната. Основен снабдител на злато от епохата на Средното царство, т. е. от началото на II хилядолетие прочие Хр., била Нубия. Тази страна южно от Египет била извънредно богата на злато и египетските фараони полагали огромни старания, с цел да завладеят нубийските залежи. Накрая съумели да реализират това в епохата на Новото царство (1550 година прочие Хр. – 1070 година прочие Хр.), след което нубийското злато родословие като пълноводна река към Египет.
За разлика от златото, среброто дълго време било съвсем непознато за египтяните. След това множеството от сребърните произведения и кюлчета били внасяни от Азия.
На територията на Древен Египет обаче имало няколко редки залежи, където се добивала естествена сплав от сребро и злато – по този начин нареченият „ електрон “, който бил доста публикуван във всички развити култури на Древния свят.
И най-после, като първични материали в античните египетски занаяти се употребявали всевъзможни типове материали от скотски генезис – вълна и четина, кожа, кости, сухожилия.
От най-древни времена почти доникъде на II хилядолетие прочие Хр. египетските занаяти се развивали единствено въз основа на локални първични материали.
Едва от началото на Новото царство (1550 година прочие Хр.), когато в Египет почнали да идват незнайни до момента материали и непознати до тогава технологии, занаятчийското произвеждане се издигнало на друго равнище. Новото царство предложило първокласен скок в развиването на занаятите точно заради усъвършенстваните способи за обработка на материалите. Древният Египет последователно ставал все по-нов.
